Имунната система е мрежа със сложна структура, елементи и взаимовръзки, която постоянно се грижи да предпази човешкия организъм от болести. Науката, която я изучава, се нарича имунология. Според нея имунната система разпознава патогените и ги различава от собствените здрави клетки. Разделя се на много подвидове, но главните подсистеми са вродена и придобита имунна система. Вече разгледахме какво означава вродената имунна система, но какво представлява придобитият имунитет?
Придобитата имунна система се нарича така, защото се оформя и организира постепенно след самото раждане на човек. При всеки сблъсък с обикновена настинка, грип или леки и тежки инфекции, имунната система използва специфични елементи, с които да отговори. Тази реакция е по-бавна, отколкото на вродения имунитет, който няма нужда от активация, а е постоянно готов за реакция.
Придобитият имунен отговор използва имунологична памет, която се създава след първоначална реакция на даден патоген. При последващ сблъсък със същия патоген се постига подобрена реакция и ефективност, тоест устойчивост и адекватност на системата.
За разлика от вродената имунна система, адаптивната имунна система разчита на по-малко видове клетки, за да изпълнява задачите си: В-клетки и Т-клетки. Както В-клетките, така и Т-клетките са лимфоцити (малки), които са получени от специфични видове стволови клетки, наречени мултипотентни хематопоетични стволови клетки. Те са локализирани в костния мозък. След като се образуват в костния мозък, те трябва да узреят, след което да се активират. Всеки тип клетка следва различни пътища към своите окончателни, зрели форми.
B-клетките
Името на B-клетките идва от наименованието на костния мозък (bone marrow), тъй като се образуват и съзряват в костния мозък, след което B-клетките мигрират в лимфната система. Попадайки в нея, те циркулират в цялото тяло и се сблъскват с антигени, които активират съзряването им.
T-клетките
Те са познати с това наименование, защото след като се образуват в костния мозък, T-клетките мигрират в тимуса, за да узреят. Зрелите T-клетки трябва да разпознават само чужди антигени, комбинирани с молекули на собствения МХК, за да осъществят подходящ имунен отговор. За да работят правилно, след като узреят и бъдат освободени от тимуса, те преминават през два процеса на селекция: положителен и отрицателен. Без тези 2 селективни метода, автоимунните заболявания биха били много по-често срещано явление, защото след това T-клетките предпазват клетките и тъканите в организма от собствения имунен отговор.
След като преминат през това разпределение, се образуват 3 вида Т-клетки: хелпери (помощници), цитотоксични (килъри, убийци) и Т-регулаторни.
Придобитият имунитет се дели на още 2 подтипа: хуморален и клетъчно медииран, зависещи от функциите на B-клетките и T-клетките.
Хуморалният имунитет се изгражда от плаващи серумни антитела, произвеждани от плазмените клетки (високо диференцирани B-клетки). Тези антитела се свързват с антигените и подпомагат елиминирането им. Например, човек, който никога не е бил изложен на определено заболяване, може да придобие хуморален имунитет чрез прилагане на антитела от човек, който е бил изложен и е преживял същото заболяване (напр. гама-глобулин срещу хепатит А).
Клетъчно-медиираният имунитет може да се придобие чрез Т-клетки от човек, който е имунизиран срещу целевото заболяване или инфекция. Имунният отговор в случая се осъществява от цитотоксични Т-клетки (Т-килъри). Подобно на хуморалния имунитет, човек, който не е бил изложен на специфично заболяване, може да придобие клетъчно-медииран имунитет чрез прилагане на Т-клетки, които подпомагат елиминирането на патогените и заразените клетки на гостоприемника.
В обобщение, придобитият имунитет помага на организма ни да се пребори и възстанови по-бързо при настинки и леки или тежки инфекции, използвайки специфични елементи.
