Какво представлява имунната система?

 

Имунната система е защитата на тялото срещу инфекции и заболявания. Представлява сложна мрежа от клетки и протеини, локализирани в различни органи, тъкани и структури на цялото тяло.

Основната функция на здравата имунна система е да намира антигени - чужди за тялото и потенциално вредни клетки и частици, и да ги отстранява.

Антигени могат да бъдат:

  • бактерии;
  • вируси;
  • гъбички;
  • дрожди;
  • плесени;
  • токсини;
  • химикали;
  • и чужди частици.

 

Имунната система ги разпознава и ги разрушава или поне се опитва да ограничи въздействието им върху организма.

Защитната реакция, или по друг начин казано имунният отговор на макроорганизма срещу вируси, бактерии, паразити и други генетично чужди вещества и клетки, наричаме имунитет.

Имунитетът ни зависи от правилното функциониране на много органи в тялото - тимуса, далака, лимфните възли, стомашно-чревния тракт, костния мозък, кожата.

В имунния отговор участват още клетъчните компоненти макрофаги, лимфоцити  (В-клетки, Т-клетки, NK-клетки и др.), сигналните молекули наречени интерлевкини, както и синтезираните антитела.

Как работи имунната система?

Имунната система се състои от множество механизми за противодействие на нашественици, които потенциално биха могли да ни разболеят. Правилно функциониращата имунна система различава здравите от увредените клетки, както и заплахите от безвредните елементи, с които влизаме в контакт или попадат в тялото ни.

Чуждите частици, които наричаме антигени, би следвало да предизвикат реакция на имунитета, т.е. имунитетът реагира, когато срещне сигнал за инфекция или увреждане на клетъчно ниво.

Ако имунната система не се задейства, инфекциозният процес започва да се развива.

Проблем има и в случаите, когато имунният отговор се задейства без да има причина за реакция - това е сигнал за алергия или автоимунно заболяване.

Уникална способност на имунната система е, че запомня всеки антиген, с който се е срещнала. При следващ сблъсък със същата заплаха го разпознава и унищожава по-бързо.

Какви видове имунитет съществуват?

Имунитетът бива вроден и придобит. От самите названия е ясно, че вроденият ни е даден по природа, а придобитият се изгражда.

От еволюционна гледна точка вроденият имунитет е по-стар. Двата типа имунна защита работят заедно, понякога вроденият не е достатъчен, за да ни предпази и тогава се включва машината на придобития имунитет.

Вроденият имунитет получаваме още при раждането, като редица изследвания потвърждават, че роля за вродения имунитет има и начинът на раждане – дали е по естествен път или чрез секцио.

Вроденият имунитет не изисква предишен контакт с нашественика, за да работи ефективно, той разпознава заплахите за организма незабавно. Това от друга страна означава, че той реагира на чуждите клетки по еднакъв начин, независимо дали се среща с тях за първи път или вече ги е срещал, тъй като той няма качеството да запаметява, с какво се е сблъсквал преди.

За разлика от вродения имунитет, придобитият или специфичен имунитет  се активира от специфични антигени, когато попаднат в тялото. Тази част от имунния отговор се изгражда постепенно през годините и функционира през целия ни живот.

Придобитият имунитет е нашата втора линия на защита. При първа среща с антигени той се задейства доста по-бавно в сравнение с вродения - за около 7 дни.

Характерно за специфичния имунитет е наличието на памет - тъй като тялото ни е изложено на антигени, то се научава как да им противодейства и съхранява тази информация, за да знае точно какво да прави следващия път.

След първоначално излагане на специфичен антиген, повтарящият се отговор при следващ случай е по-бърз и целенасочен.

Защо е важно да поддържаме правилна имунна функция?

Имунната система е активна 24/7 през целия живот, но понякога поради някакви причини може да отслабне. Ако имунният отговор не функционира правилно, ставаме податливи на вирусни и бактериални инфекции, а и на редица други заболявания.

Слабата имунна система можете да разпознаете по няколко признака:

  • Чести инфекции;
  • Умора;
  • Бавно зарастващи рани;
  • Повтарящи се храносмилателни проблеми, напр. диария, газове или запек.

Не прибягвайте веднага до имуностимуланти или поне не преди да сте се консултирали с личния си лекар или друг специалист.

Опитайте да превърнете в навик здравословния и балансиран начин на живот, за да повлияете положително на имунната си система.

Превърнете в навик приемането на здравословни храни, контролирайте теглото си с физическа активност, спете поне 8 часа в денонощието, намалете стреса с разходки в природата или с йога практики.